Като каза взрив,се сетих за мой сън от снощи...
Жилищен блок,всичко си е на ред,но в един момент започва въздушно нападение.Суматоха из стълбището,и всеки бягаше към мазето,където трябваше да се скрие от атаките...
Носех радио на батерии(обикновено не слушам радио)но в тоя момент не зная защо,беше ми важно да е с мен...
Единствено се притесних дали майка е успяла да слезе до скривалището,надигах се на пръсти да разгледам над главите на хората,за да я видя,и странното е но виждаш доста хора от жълтата раса-японци да речем...
Да тя беше там,но не отидох до нея,нещо друго стана и се събудих...