Снощи сънувах много странен сън. Бях някъде из планините и дивите села. Знаех, сякаш имах дежа ву, че ще стане голямо наводнение с вълни цунами (насред планините
- не знам що така, затова не се смейте много) и ще потопи всичко. Аз, един учител и група деца се завряхме в едно училище и ги накарах да обезопасят прозорци и врати за да не влезе водата през тях. Когато дойде времето да мине водата оттам нищо не се случи и някои хора казаха, че се е отклонила в друга посока.
После пък сънувах, че вървя по някакъв тесен път - около метър широк и дълъг не му се вижда края. Пътят беше от наредени каменни плочи и с израсъл мъх между тях. Отстрани и навсякъде наоколо беше дива природа. Имало е някакво наводнение и всичко беше блатяци и калища, но пътечката беше суха и чиста. След мен по тази пътечка вървяха някакви хора, които не ги познавам, но се отклониха по един "ръкав" на пътеката зад мен и аз реших да ги последвам за да видя къде ще отидат :57:. Тази пътечка, за разлика от онази по която бях поела първоначално, имаше много разклонения. Тия хора вървяха, вървяха и стигнаха до един участък дето всичко беше заринато от преспи сняг големи колкото мен. Тия си нагазиха през преспите и хукнаха накъде им скимне - нанякъде дето щели да снимат филм. Аз седях на ръба на чистата пътечка откъдето започваха преспите и се чудех дали да отида с тях, защото вече не ми се ходеше. Погледнах се и бях облечена със бяла тениска с къс ръкав, светлосини къси панталонки, бели къси чорапки и много яки маратонки и си рекох да не съм луда да ми замръзне гъза в тоя сняг и се отказах да вървя подире им...
Уранче, помагай! Днес съм с тъпата глава и не можах да се наспя, защото комшията, да му пукне банцинга дано, се разцвърчал от ранни зори и аз съм още в потрес от това... :043: :043: :043: