Голям ферман...
Прибирам се, изкъпвам се, измивам си косата и си лягам за 5 мин само да ми се подсуши малко.
Заспивам
Сънувам, че гаджето и един негов приятел стоят на една дървена маса отвън, тип квартална бирария,гаджето яде нещо, и аз обяснявам на приятеля как днес съм се сетила за него, което е лъжа в съня, но наяве е така. Смрачава се (както и в действителност-случва се към 17ч), някакви хора играят с баскетболна топка от другата страна на улицата. Топката е наша, а те се опитват уж случайно да я присвоят. Изчаквам да ритнат надалеч, отивам и с топане започвам да си я прибирам, даже ударих 2-3 ръбчета на тротоара (за които я помнят тая игра). После решавам да се кача на тавана на близкия блок, в който уж живеем. Не помня как го правя, но мястото приличаше на вътрешните коридори по моловете. Отварям една врата, приличаше на тези на физкултурните салони, помещението вътре-също, само че доста по-голямо. На едната стена без прозорци натрупана пръст и оформена като пътека към тавана, с тревичка, камъни и т.н. Чудя се какво е и забелязвам едни пъпки-като на катераческа стена. И разбирам, че цялото помещение е точно това-нестандартни катерачески стени. Докато надничам, забелязвам един човек в дъното на залата, който стои неподвижно и ме наблюдава. И си викам "леле, какво ли ще си помисли като съм с тая хавлия на главата и по домашни дрехи (точно така бях облечена, както наяве). Затварям вратата и продължавам по коридора, но чувам, че той излиза от залата и се приближава. Беше сумрак, заприлича ми на Магардич Халваджян (не знам така ли се пише). И провеждаме разговор:
- извинете, това зала за катерене ли е?
- що, искаш да пробваш ли?
- моля? защо?
- нямам време да се занимавам с теб- и си тръгна
Продължавам по коридора и надничам в различни помещения- повечето време сумрак, високи тавани, почти или направо без прозорци в стаите. Едната беше студио по йога, но не за спорт, а за медитация, с пушещи пръчици, лампи с червена светлина. Другата беше като начално училище за деца, само че не с чинове, а с меки възглавнички по земята, имаше мокет. И така по коридора стигам до някакво светло, просторно място, стъклени врати от двете страни. По земята пак мокет и в спални чували лежат или спят стари жени, прилчаше на полевите болници от военните филми. Някои просто кротко си лежаха, други спяха, аз вървях между тях с черни кубинки, една жена си изтърва протезата и зъбите се търкулнаха почти до ботушите ми. Тя трескаво се опита да ги намери в съня си. Продължавам нататък и минавам през мини-научен музей, през зала с трениращи някакво бойно изкуство с дълги дървени пръчки, накрая успявам да изляза през входа на музейчето. Разпоредителката помисли, че търся тоалетна, но аз й казах, че искам да сляза от тавана. Тя каза "а, добре, сега ще извикам асансьора. Те и гостите за рождения ден на Ребека така се объркваха. Уф, това момиче какви неща преживя...". Аз се втрещявам и си викам-тя за нашата Ребека ли говори?!?. Казвам й "какво се е случило, аз не знам нищо..."
"- ами тя се разболя от (кофти женска болест), и понеже работеше за фирма, която внасяше такива протези (не съм чувала да има протеза за матки), й обрщаха да й дадат и на нея. Ама се оказа, че те са некачествени, фалшиви, едва се оправи, горката. Слава Богу, вече е добре"
Аз съм шокирана, нищо не казвам, асансьорът идва, тя натиска някакво копче и аз тръгвам нагоре. Асансьорът беше отворена платформа и аз й викам в движение: "-ама защо нагоре, аз исках да сляза долу?"
"- спокойно, така се излиза оттук", усмихна се и се събудих
На прочелите-браво за търпението
