Сънувах, че съм в магазин за хранителни стоки. Нямаше почти никакъв асортимент, освен сладкиши, които не изглеждаха добре. Имаше огромна опашка от хора. Стоях и гледах витрините, учудвах се, че продават остатък от украса на торта, размазана сметанова роза с листенца в лилаво, зелено и червено. Имаше еклери, някакви пасти и сладки от вафлени корички с крем между тях. До мен стоеше жена, с която си говорехме. Беше следовател. Беше в образа на Акрукс. (подкарах и другите съфорумци в сънищата си :57:) Говореше ми за майка ми, имали са среща преди много години, на която мама е била притеснена за мен. Разнищвали са случай от моето минало. Така и не задържали престъпник. Продавачката не успя да развали голямата банкнота, с която пазарувах. Изсипах много стотинки пред нея.
След това сънувах, че вървя в планина с много борове и елхи. Пътеката беше от жълта почва. А в гората се виждаха дребни хора - дребни на ръст, приличаха на хобити, все мъже. Тъкмо да изкача върха и да видя гледката, а до мен изтърваха чаша, която се счупи и ме събудиха. :85:
Това за мама може би е, защото вчера правихме 40 дена от смъртта й. Предната вечер я сънувах отново, но беше с много къса коса, сякаш е била на химиотерапия. Логично, в съня си съм се опитвала да я лекувам от болестта й. Но вървеше пред мен, от време на време се обръщаше и ме поглеждаше с големи очи, изразителни. Бързаше за някъде. Не успяхме да си поговорим много.
