Не знам дали е от съвпада на транз. Меркурий с нат. Юпитер, но тази нощ едно от сънищата беше с много положително, според мен, послание, стори ми се символичен сън. Повечето ми сънища носят или рутинен битов характер, или са свързани с миналото, а този не беше, разкриваше по-различна перспектива.
Сънувах една стара приятелка, с която се озоваваме в някаква сграда - първо помислих, че е болница /психиатрична
/, а впоследствие се оказа, че е Вуз, при това медицински. Влизам в някаква зала, сядам сред други студенти, влиза преподавателят и започва да преподава органична химия или нещо от сорта /с дълги формули/ , аз съм като в небрано лозе и се правя, че съм част от тази група и съм наясно с материала. Едно момиче, седящо до мен, ми каза, че "квадратчетата в тетрадката ми не са достатъчно големи, за да се събере цялата формула и трябва да бъдат разширени" /
като че ли искаше да ми каже, че някакъв важен детайл ми убягва, за да видя цялостната картина, или просто трябва да разширя перспективата, полезрението/. Дотук беше със смешната част.
Изведнъж със същата приятелка /в реалния живот разследващ полицай/ се озовахме на централен площад в голям и светъл град. Направи ми впечатление, че имаше европейско излъчване, хората също бяха такива - високи, стройни, светли, усмихнати, позитивни, излъчваха интелигентност. Не бяха сивите дребни хорица с преоблаващо черни/тъмни дрехи, каквито често срещам във Варна.
Спряхме се на площада и се загледахме в една група млади хора, бяха със сценични облекла. Оказа се, че са актьори, при това известни, някакви комици бяха. Застанаха в кръг и започнаха да играят някакъв весел танц, но не беше хоро. По лицата им имаше шарени бои, като за карнавал се бяха гримирали. Гледаха към мен и се смяха, от тях струеше доброта и светлина. Накараха ме и мен да се усмихна широко.
След това моята приятелка каза, че иска да си купи рокля от един централен магазин. Влязохме в голям просторен магазин, навсякъде имаше красиви рокли, чак аз се загледах. Магазинът беше на две нива, долу по едно малко стълбище си слизаше в пробната. Изведнъж моята приятелка изчезна и аз останах сама. И само си спомням как стоях долу пред огледалото, а после по тясната тъмна стълбичка се изкачих нагоре, облечена в красива дълга рокля тип гръцка туника и елегантни летни сандали с висок тънък ток /дрехите не бяха от магазина, а са си мои - имам и такава рокля, и такива обувки - те са за по-официални случаи/. Изкачвайки се нагоре по стълбището, през един тесен отвор в пода се озовах на горното ниво. Заприлича ми на някакво бистро, имаше много хора и ме гледаха. Излизайки от долното ниво, леко се поспънах в дългата си рокля, сякаш бях с не особено подходящо облекло за това заведение. Групичката, седяща най-близо до мен, се обърна и се засмя, но не подигравателно, а доброжелателно. И аз им отвърнах "Как очаквате да не се спъне човек, излизайки от такава дълбока и тясна дупка" /долното ниво на магазина - "долния свят"/.
Интересен детайл щях да пропусна. На "горното ниво" на магазина, което беше голяма търговска зала, навсякъде имаше закачалки с дрехи и много огледала, беше светло и подредено. Там не се спрях да пробвам нищо. Слязох в тъмното на "долното ниво" и именно там стоях и се гледах в едно огледало. Сама и на тъмно, в една малка тясна стаичка. След това потеглих нагоре.
Всичко това ме навежда на мисълта, че наистина вече се вижда някаква перспектива, изход от кризата. Стори ми се, че сънят е знак.