Не всеки може да се справи с месото. Аз разбирам Нереална, макар да не съм вегетарианец.
Връзката ми с месото се разклати в ученическите години, когато имахме привилегия да отидем на екскурзия като любим клас на директорката на училището. Екскурзията беше някаква рекламна история, в завод за колбаси(колб@си да се чете
) със затворен цикъл. Пред очите ни направиха опит да убият прасенце с ток - неуспешен и многократен. След взаимните ни мъки - деца и прасенце, накрая го заклаха пред очите ни по кофти начин. Навсякъде миришеше на гадно. Посетихме хладилна стая с нависени трупове. И накарая видяхме как се правят колбаси.
Гледането беше задължително. Гледаш малко и излизаш да бълваш. Тръшкаш се, сълзи капят, но да си на първа линия.
Бяха се постарали с една огромна маса с всички видове продукти на производството. От която никой не опита.
Няколко дена не можех да сложа нищо в устата си след тази екскурзия. А месото ми докарваше пориви за бълване с месеци. Със сигурност нямам съвместимост с него по натура, а след училищните преживявания хич не го долюбвах.
Млечните ги обичам и ми понасят. Но месото ми създава проблеми. Преди психологически, а сега и физически - подувам се, имам проблеми със стомах, нямам енергия. Не съм маниакално настроена към месото. Но не мога да се справя с него.
Иначе съм виждала мъж, който спортува за удоволствие да подобри резултатите си, енергията и тялото след като спря безумното си хранене с месо - спортните истории. Тялото му и преди това беше в чудесна форма, но след спирането на местото стана много аполонско и красиво :012:
п.п. Папи, кефи ме цензурата. За един салам не може да кажеш две думи.