Тоест с една дума - искате сигурност. Добре,тази сигурност ако води със себе си садизъм,командорене,унижение,вид мачкане,третиране като предмет,а не човек,това как го мислите,как го приемате? Или това е друга крайност,а вие искате някаква златна среда,в която вие да сте и по-слабата страна и да ръководите всичко или как?
По мое мнение най-добре е всичко да е балансирано,да има общи усилия,някаква романтика долавям в себе си,не знам защо. Нали през едно продължително време четях навсякъде и чувах отвсякъде,че мъжете и жените били равни,не бивало жените да са онеправдани,третирани като предмети и така нататък и затова и аз така романтично,споделено,балансирано приемам нещата.
Мислил съм и друго - ако мъжът е зависим от жена си в определен период от време от една страна той може да се почувства унижен,аз съм го преживял това - мислено,просто като си помисля и ми става гадно,но после си давам сметка,че този процес ако включва любов,подкрепа и идея за взаимна помощ и справяне с трудностите в живота,процесът става друг,но ако от самото начало правилата са такива,че мъжът носи всичко,отговаря за всичко,тогава в моменти на липси мъжът се чувства унижен,може да се пропие и така нататък,особено ако има натиск от страна на жената,а и напускане,изневери и така нататък.
