Благодаря ви, момичета! Чувствам се като пълна шматка... преди 3ч разбрах, че е починала, а седя тук и чатя в нета... гледам да не мисля. Детето заспа, а майка ми замина на село... Утре ще го закарам при сина на братовчед ми да си играят, докато ние се оправяме с нещата.
Много е странно - и аз като Ема почти.
Ема, моите съболезнования!
Бабчето беше 7г на легло. Аз родих и тя пострада 1 месец по-късно. През цялото това време майка ми е помагала и на мен, и на нея... гледаше и стар човек на легло, и бебе едновременно. До известна степен тя се освободи. И майка, и баба всъщност. Баба ми беше доста деен човек на младини и за нея беше убийствено да лежи постоянно. Но до последно, едва говореше, но ми казваше - пази се, внимавай как караш, че хашлаци много...
Аз като че ли претръпнах. Първият ми удар беше, когато единия ми дядо почина, тогава го приех много тежко, като първи сблъсък със смъртта. После, лятото почина другия ми дядо - и двамата неочаквано. А сега сякаш приемам нещата по-леко. Може би, защото тя се освободи.
Колко хубаво би било животът да е един прекрасен низ от хубавини... Пожелавам ви да се обичате и да сте щастливи!!!! И най-вече - ЗДРАВИ! Хора, нека сте здрави!