Защо мечтите ми не се сбъдват?
Преди година сънувах странен сън. Намирах се в затвор и много исках да изляза на свобода. Спомням си, че говорих с пазачите на затвора, които ми казаха следното: „Ако искаш, можеш да се опиташ да избягаш. Обаче да знаеш, че тръгнеш ли да бягаш, ние ще стреляме“. Попитах ги: „А какъв е шансът да остана жива, колко хора са успели да избягат“. Пазачите ми казаха: „Някои успяват, други не“.
В съня си не направих нищо. Обаче си спомням, че през ума ми пробяга мисълта: „Че аз ако остана тук, то живот ли е?“ Явно насън съм взела решението как да постъпя. Свобода или смърт – това е дилемата.
Сега, година по-късно, разбирам, че дилемата беше само привидна. Всъщност направих избор „свобода чрез смърт“. И се радвам, че го направих, защото този избор, който подсъзнанието ми сякаш взе без мое участие, ми върна живота. Стените на затвора рухват една след друга. Реалността навън е плашеща, защото не я познавам, но е много, много вълнуваща, забавна и ярка.
Много се говореше, че през 2012 година ще дойде краят на света. Вярвате или не, този край се случи – само че не на конкретна дата, а като процес. От астрологична гледна точка две мощни планети на трансформацията – Уран (революционерът, чертаещ пътя към бъдещето) и Плутон (господарят на смъртта, на най-дълбоките ни страхове, но и най-големите ни сили) се сблъскаха, за да ни разтърсят и да ни накарат да преминем през някои доста трудни и болезнени преживявания в името на това да последваме зова на душата си и да реализираме вродения си потенциал. Срещите на двете планети бяха шест от 2012 година насам, седмата – последната – е утре – 17.03.2015 г. Тя ще отеква още известно време в нас и в живота ни, за да ни даде възможност да срутим още малко от стените на затвора, да поровим навътре в себе си, да изкопаем скритите съкровища и да се освободим от онова, което ни пречи да сбъднем мечтите си.
Знам, че когато прочетат това, някои хора ще кажат: „Какви са тези много възможности? При мен нищо кой знае какво не се случва/чувствам се ужасно/връзката ми се разпада/изпитвам болка/нямам пари/не намирам себе си и т.н.
Всички тези преживявания и емоции са нормални. Не забравяйте, че тук е замесен господарят на подземния свят, а няма среща със смъртта, която да е лесна. И все пак, както се казва: „Съдбата обича смелите“. Ако преминете през ада на финансовата несигурност, за да последвате вътрешния си глас и да правите това, за което сте родени и което обичате, революционерът Уран ще ви проправи пътя, а господарят на смъртта ще ви помогне да изровите всички онези дарби и вътрешни сили, които са скрити във вас, но дори не си давате сметка, че съществуват. Ако се осмелите да приключите отношения, в които не се чувствате обичани и ценени и които ви лишават от достойнството ви, или спрете да следвате модели на връзки, които вече с години не ви носят нищо добро, пътят към любовта ще се открие.
На хората, които твърдят, че циклят на едно място в тези толкова вълнуващи месеци и желанията им не се осъществяват, бих казала следното: помислете си дали не избягвате срещата със смъртта. Смъртта е нещо, от което ние много се страхуваме, но тя е естествен етап от природния цикъл, който подготвя почвата за зараждането на новия живот. След зимата следва пролет – това не може да се промени. Ако обаче сме се вкопчили в зимата и очакваме ей така да се стопли, никога няма да видим цъфнало дърво.
Ако в живота ни има застой, по всяка вероятност в нас има труп или болен организъм, който трябва да унищожим и да изхвърлим. Този труп или болен организъм ни връща към миналото, яде от енергията ни и ни пречи да продължим напред. Само косата на смъртта може да убие болния организъм, колкото и ние да се съпротивляваме, защото сме го захранвали с енергия дълго време или си мислим, че ни ни пречи и можем да си живеем с него. Ние се страхуваме, че ако съдействаме на смъртта, тя ще ни убие, но смъртта не убива истинската ни същност – тя убива само онова, което ни пречи да продължим напред.
Преминете през това, от което най-много се страхувате – там, на обратната страна, ви чака онова, за което най-много копнеете. Ако искате истинска любов, която подхранва и вдъхновява, отрежете онази, която ви потиска или която някога ви е потискала – отрежете напълно. Няма да ви лъжа, ще се сблъскате с ужасна самота и всички емоции, които тя носи със себе си. Именно това е адът, през който ни кара да минем богът на подземното царство – чувството, че сме сами, изоставени и че не сме обичани. Не преминете ли през ада обаче, ще носите трупа в себе си и дори да срещнете друг човек един ден, този труп ще надига глава и ще трови отношенията ви. Знам, че звучи жестоко и безжалостно, но именно това е трансформацията. Ако не можем да създадем нова реалност, то е защото сегашният ни Аз не е способен да сътвори тази реалност. Нужни са ни дарби и сили, които все още не са ни на разположение, а те, по странна ирония на живота, излизат точно от там, от където изкопаваме и труповете.
Животът наистина предлага невероятни възможности за сътворяване на нова реалност за онези, които се осмелят да прережат веригите към миналото и да се хвърлят от високото. Както ми казаха пазачите в моя сън: „Гаранции няма. Някои успяват, други – не“. Никой не ви гарантира, че утре ще срещнете голямата любов. Или че новият ви бизнес ще потръгне. Или че новите ви модели и нагласи ще ви осигурят по-добър живот. Ако търсите гаранции, ще си стоите там, където сте, с очакването нещо или някой да ви освободи.
Промяната започва с едно осъзнаване: „Аз творя живота си в партньорство с висшата сила. Ако искам да сътворя нова реалност, ми трябва нов Аз.“ Решим ли, че нашите модели на мислене и действие са най-правилни, макар да не ни водят до нищо добро вече дълго време, не можем да се сърдим на съдбата. Все пак ние имаме свободна воля и съдбата, макар да е съдба, я зачита.
Аспектът между Уран е Плутон е точен на 17.03.2015 г. На 20.03. има слънчево затъмнение – силен подтик за ново начало, а след това Слънцето влиза в Овен – знака на новото начало. Ако сега не се освободим от излишното и не поемем напред, не знам кога ще имаме такъв шанс.
Не стойте зад стените на затвора, защото светът отвъд тях е много по-хубав. Успех!
Автор: Йоана Йорданова
