Дрийм, ти си отговори сама на въпроса за отношението ти към дрехите. Възпитанието и средата до голяма степен определят развитието ни.
И моята мама се опитваше да се "лекува" чрез мен. Неуспешно. Което й донесе много негативни чувства и според мен болести. Защото не съумяваше да ги превърне в нещо градивно, а я затлачваха.
Аз съм израснала в нормално семейство. Имало е хубави години. Имало е и много лоши години. Научила съм се да не разхищавам. Да, адски обичам да харча пари, да пазарувам, но това е по-скоро натално предразположение. Но когато нямам, знам и как да живея в рамките си. И да не обръщам гръб на възможностите. Но ненавидам разхищението без мисъл. Примерно да се хвърля храна - отделил си време, средства и нечии капризи да са определящи - няма начин. Да се хвърлят безцелно дрехи, които наистина са в добро състояние - има хора в нужда, които могат да ги употребят.
Бясното консуматорство не ме кефи.
Имаше един период, в който останах без работа, пари и т.н. Голямо нямане беше. И ми се счупи готварската печка. Адски кофти. Тогава роднина на баща ми предложи да ми подари ненужна вече за нея готварска печка. Беше си купила много нова и много модерна. Е, хич не се почувствах зле от този подарък. Защото нито имах възможност да си поправя моята, нито да си купя. По-различно е в много кофти момент да станеш и да имаш възможност да си направиш един чай, който да ти даде малко топлинка на душата и усмивка от момента.
А и наистина е въпрос на приоритети.
Дрийм, има хора, които не отдават значение на опаковката, а определено имат възможности за лускозна такава.