http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/zhenite-v-ba-lgarskata-istoriya-chast-2ето нещо, което ми се струва по темата за "успешните хора" у нас;
иначе, може би все още съм твърде млада и идеализмът не ме е напуснал, та някои от изказванията в темата ми дойдоха ниски, но в крайна сметка - всеки с нуждите и потребностите си. а и привичките, особено с тях. Нептун има своето място в картата ми, но не вярвам, че класовите различия могат да бъдат надскочени в
любовта, а от един момент нататък - във взаимоотношенията изобщо.
моето поколение се състои основно от две групи - тези с родители, останали да живеят с възпитаните в младините им ценности, и онези, чиито родители са били по-предприемчиви/смели/благоразположени/etc. преди и след промените. аз произхождам от работническо семейство на високообразовани и честни до глупост хора, но през целия си живот съм била заобиколена от децата на т.нар.
успешни хора. и все още нямам пример за успял, спрямо моите собствени разбирания, човек - можещ, трудолюбив, честен, извън най-широките дефиниции на
блюдолизец, доблестен, добър (тук идеализмът ми прекрачва границата, да:Д) - изобщо - някой, когото мога да уважавам и чийто пример бих избрала да следвам.
тези, по-
предприемчивите (избирам да използвам тази дума, защото вече беше зададена), не са ми интересни за общуване, рядко притежават всестранно развитата обща култура, интереси и умения, които стрелецът на ДЦ-то ми и слънцето в 9-и изискват. а още по-рядко са хуманитарно ориентирани, а водолейското ми МЦ иска да се грижи за хората и да спасява света. та да - лично аз се оглеждам за ренесансов тип човек, за който е важно да работи върху себе си преди да тръгне да (се) показва на другите.
//у7 ми е във 2д, та някой ден ще видя на какъв ще попадна:Д. засега предпочитам хора, с които да вървя ръка за ръка, без никой никого да дърпа или тегли)