Мен винаги ми е било интересно какво толкова го радва Сатурн като е в 12ти, какво са имали предвид класиците?
В сектата си е, тоест, в половината на Слънцето, тоест, над хоризонта. Сляп е за асцендента, тоест, не вижда и е по-добре да не влияе, но има мажорен напрегнат аспект към дома на радостта на Слънцето - девети (Слънцето вижда Сатурн с квадратура от девети дом). Има по-древни текстове, според които Сатурн се радва в 4-ти, но някак не са се наложили. Птолемей е избрал да промотира сектовия подход, който е по-систематичен.
Нощният малефик Марс се радва в шести дом - тоест не вижда асц. и стои на квадратура от господаря на сектата си Луна, която пък се радва в трети дом. (На квадратура е от радостта и на другото светило - Слънце, както пък, разбира се, Сатурн е на квадрат и от Луната.)
По аналогия са и бенефиците - нощният Венера се радва в пети, в долната хемисфера, на секстил от дома на радост на светилото на сектата си и вижда асцендента с тригон, а дневният Юпитер се радва в 11-ти, на секстил от Слънцето и на секстил от асцендента.
Съответно мястото на радостта на Слънцето е на тригон от Асц., а на Луната - на секстил от Асц.
Меркурий като хермафродит/дневно-нощна планета, се радва в първи и е под най-пряко влияние на знака на асцендента.
По-свободна интерпретация - Сатурн и Марс в слаби и блокирани домове не вредят толкова силно, според Птолемей, според Лили - Сатурн предизвиква нещастията и се чувства най-добре, когато е в дома на най-дълбокия невървеж и нещастия. Според Фроули - 12-ти е дом на "самоувредата" - тоест там и това, с което нативът се самоубива, самоуврежда и самонаранява най-жестоко (във физически и духовен смисъл). Сатурн в 12-ти ограничава/стопира именно самоубийствените импулси на човека и склонността му да твори грехове спрямо душата и вярата си.