Значи темата се обезсмисля, нека си говорим за зодийки тогава
'що се ядосваш пък ти, темата е страшно интересна;
може да се стигне до някакво смислово ядро/ядра, стига всеки да не дърпа в центъра вече фиксираното си мнение.
кажи, например, защо разглеждаш грижата/помощта по Луна. дефинирай разбирането си за "грижа"/"помощ" и т.н.
виждам, че често говориш за емпатия. тя грижа/помощ ли е? неизменно начало на грижещия/помагащия се човек, или?
знам, че недолюбваш астро психологията, но реално всичко тръгва от разбирането ти за
себе си и света, дефинициите създават контекст. следва човек да знае какво за него е Х - поне как изглежда (ако не искаш да знаеш и какво го мотивира), за да може да я разпознава и в другите. в този смисъл, трябва да разпознаеш чуждия проблем като проблем, за да можеш да започнеш да разсъждаваш/работиш по разрешаването му.
..........................лични дрън-дрънканици....лесно могат да бъдат прескочени...................................
ето, за мен лично водната (силно емпатична)
помощ тип "паля свещи и рева", "ще те прегръщам, докато заспя", "има по-страдащи хора по света", "ще се напия и ще си гриза ноктите", "всичко ще бъде наред", етц. не е много от помощ //защото Луната ми е в Дева и искам решения.
нито огнената - "ще го набия тоя", "стига рева, ела в леглото", "просто не го мисли, да ходим да правим еди-какво-си", "не мЪ интересува"...
нито въздушната - "дъра-бъра, дъра-бъра, всъщност светът е устроен така...", "дъра-бъра, дъра-бъра, разбирам те, да, какво? а, да, ама и..."
или земната - "ето ти пари", "да се напием"...
някой го каза и назад, еднократната/ситуационна помощ е безсмислена, ако не води до трайна промяна в статуквото.
признавам, за мен мотивацията на помагащия е по-важна от самите му действия (това ми е изкривяване и от театъра, зад всяко действие трябва да има мисъл). дали ще укрепва его, дали ще изкупува вина, дали ще гради имидж, дали ще (свръх)компенсира, дали ще спасява света, дали ще въвежда смисъл в живота си, дали ще проявява агресия (подчинявайки, доминирайки) и т.н.
//моята Луна се чувства смислена, само когато е нужна, когато прави нещо за някого. затова хората, които срещам в живота си, масово са (из)ползвачи. но явно на мен ми харесва да служа, това ми дава усещането за значимост. още като дете най-големите ми депресии бяха мотивирани от натрапчивата фиксация: "ако не трябвам на никого/нищо(света), тогава защо изобщо хабя въздуха, който може да диша някой по-значим".
//чудя се дали да си пусна поста или да го изтрия, но ще го оставя, някакво чувствително ми стана:Д игнорирайте ме;