При мен на работата има дете със сходно поведение (набързо по диагонал прочетох споделеното от eses). Само че при него всичките прояви - противообществени са след училище - опит за кражба на колело, постоянни сбивания, хвърляне на камъни по хора, правене на графити по частни и обществени сгради и т.н.
Момчето е на 10г., с нормално развитие, ходи леко неугледен, като правят впечатление ранички по ръцете и силно изядените до кожа нокти.
С майката - мила, възпитана и видимо силно загрижена жена, на няколко пъти отрекла се от детето си пред училищното ръководство, инсценирала какво ли не направихме ежедневен план за работа, който силно се надявах, че ще се опита да спази, за да се коригира поведението на детето ѝ. Но манията по гоблена се оказа по-силна. Не дойде на нито една от уговорените срещи, нито се обади. Аз обаче, в името на детето реших да бъда упорита и аз звънях - никой не ми отговори или върна обаждане. А ме увещаваше, че ще ме търси и по среднощ, а работи ѝ е на има няма 5 мин. от училището.
Бащата - скромен и тих човек, който на няколко пъти стяга куфар на детето, и го оставя мокър под дъжда на улицата, упражнява и чест физически тормоз (по мнение на майката). Той така и не намери време да дойде на среща, а между другото работи през ден.
Има и братче, 2г. по-голямо, което явно не издържа на всичко това и се премества при своите баба и дядо.
......
Та, eses, погледнете много добре взаимоотношенията си в дома - позицията на бащата, майката. Децата се учат от примера, от това, което правите вие, от това, което виждат. Какъв пример давате? За децата родителите са Богове. Навиците се учат от по-рано. Ходил ли е на детска градина? Къде е родено детето? Лесно ли се е адаптирало, ако сте емигрирали по-късно? На детето остава ли му време да си почива изобщо, тъй като пишете, че е записан на различни допълнителни ф-ми? Според мен това може да доведе до тотален хаос в ума. Децата са просто огледала, които отразяват. И в крайна сметка, всичко опира до грижа, внимание, обич, мила дума. Има ли заедност, та вие сте семейство!
Обичай детето си, такова, каквото е и с любовта си към него ще го промениш към по-добро! Само една майка може да направи една такава промяна!
Синът ви е на 9г. и независимо от образователната с-ма, каквото и да налага, всеки е уникален! Дори тук в България новия закон въведе Приобщаващо образование, където се създават екипи за обща личностна подкрепа, когато има трудности или вероятност да възникнат такива и с тези деца се работи малко повече след часовете. В Англия, държава, която е толкова по-социална и по-напред в развитието не може да няма подобни опции.
Успех!
