Хм... Ъгх-х-х...
Пак си мисля... мисля си за едни странни истини от живота или по-точно от човешката същност... Или още по-точно - своята същност,не знам дали при всички хора го има това...
Изумява ме фактът,че човек когато се мотивира и по този начин събере воля постига това което иска - по-рано или по-късно няма значение постига го с определена мотивация.. Мисли по определен начин,гледа на света по определен начин,под определен ъгъл... Но мен ме изумява това,че светът е многообразен,светът се променя в зависимост от твоята гледна точка.. и ъгъла под който гледаш на определено нещо или на света като цяло... и така ти се променят чувствата,отношението,мисълта,куражът...
Изумява ме това,че ако седнеш и се самосъжаляваш,че например някой те превъзхожда и те мачка - ще си прав... и ще се чувстваш ужасно... Но в другия момент,ако гледаш на опонента си по друг начин,по-критично и разбира се реалистично - и кажеш,че на теб не ти липсва нищо,че никой не те превъзхожда,че просто така са се стекли нещата и ти си резултат от обстоятелствата или събитията,който си преживял - пак ще си прав,но в този случай няма да се самосъжаляваш... и ще се чувстваш по друг начин...
Питам се... какво нещо е човекът,неговата душевност... За едно и също нещо през рaзлични периоди от време или различни моменти - съвсем близки във времето,човек може да има различни мисли,чувства,отношение към едно и също нещо... И избира... той избира... как да гледа и как да се чувства... Защо мисля толкова ли? Опитвам се да си помогна,всъщност в момента описвам себе си,не знам при другите така ли е и често ли е така... Просто положението ми не е розово и се опитвам да се успокоя,но мисълта ми ме отвежда до странни истини... Моля за помощ..
