Има един хубав и силен филм, в който изключително точно е показано какво се случва с хората, които са посегнали на живота си -
"В какво се превръщат мечтите",
(What Dreams May Come, 1998).
А относно регресията - моето мнение е доста противоречиво. Някои от доказалите се във времето духовни учители, като Рудолф Щайнер, например, не я препоръчват изобщо. А на мен ми се струва дори и доста опасно и рисково начинание, защото не се знае терапевтът на какво ниво е и дали няма да ни вкара в някакви негови филми, от които няма измъкване... И да не стане така, че още повече да се шашнем?!
Хубаво е човек да работи върху себе си, да е честен и открит най-напред пред него си. Но това пътуване навътре иска сила и добро "копаене".
За връщането в минали животи не виждам голям смисъл да знаем дали сме били монаси, крале, крадци и какви ли още не. И на дали истинските виждащи това биха ни го казали, защото може би знаят, че не всеки човек би го понесъл. Каквито и да сме били, не случайно сме били такива - просто прощаваме на себе си, благодарим и продължаваме.
Така или иначе уменията, които сме придобили тогава и добрите качества си ги запазваме и за предстоящите животи, а някои от тях идват сега под формата на таланти
По-важни са правите мисли, делата, изборите в настоящия живот, които правим ежедневно. А не мисли насочени за минало, което е минало или за бъдеще, което предстои и зависи от настоящето.
А колкото до самотата - то тя е само в нашата глава. Както бях прочела някъде: "Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!" Че дори сме забравили и на себе си да ги кажем...