Аз съм доста емоционална и ми е трудно да се "водя" само от доводите на разума. Понеже споменах в по-горен пост , че се занимавам с бездомни животни, смело мога да кажа, че в тази сфера изобщо не се влияя от разума :57:-често знам,че ням как да се нагърбя с още едно животинче, но го го прибирам или намирам някакъв начин да не го оставя улицата. Разума казва "Какво ще го правиш ? Веднага се обърни и си тръгни, защото вече имаш достатъчно !", но сърцето, чувството за дълг и идеята, че може би, сме се срещнали, за да променя живота му към добро , ме карат да го гушна и да го взема с мен :38:. Тук разбира се , своят дял има и чувството на вина, което зная, че ще ме преследва ако остана просто разумна.
Зная, че ако в някаква ситуация слушам само разума и подтискам чувствата си , после идва ефекта на натрупването и то с лавинообразен ефект. Чела съм че първото нещо, което усетиш в дадена ситуация е гласът на сърцето . Има доста случай в които, съм последвала разума , без да се отчета онова първо чувство и в последствие съм разбирала, че не е трябвало.
Може би, нещата са много комплексни и трябва да се обръща внимание на двете неща
. Все пак сме разумни същества със сърца