Хепи, достатъчно съм помагала. Хубави съвети давате, но изобщо не познавате живота ми – каква съм и какво съм правила. Сега не съм в ситуация да издържам самотна майка с дете – такива липсват в обкръжението ми (ако имах такава приятелка, щях да подам ръка - според възможностите, с които разполагам). Преди няколко години щях да приютявам и издържам бременна приятелка, която временно напуснала мъжа си. Впоследствие се оказа, че проблемът е и в нея – има нужда от такъв начин на живот и постоянно да мрънка и да е недоволна от съпруга и отношението му. И истината е, че не живее зле и не изпитва материални затруднения, за да бъде подпомагана. Това просто е номер в живота – всеки е възприел някаква роля и я играе.
И още нещо - след постоянна загриженост за някого и за чуждите проблеми в един момент осъзнах, че съм се превърнала в магнит за консуматори и паразити. И бях много изненадана да разбера колко много хора са с такава нагласа. Това цифрите на моята дата на раждане показват ли го - че ще бъда обект на консумация, че все имам да давам?
Така че засега се задоволявам с изхранване на улични кърмещи котки и техните безбройни котила.
Сега да не си помислиш, че ти се репча – разбирам какво искаш да кажеш (и да помогнеш със съвет и добра дума), просто обяснявам ситуацията.
За ръчкането и ината си абсолютно права! Няма такъв инат наистина. :012:
Хепи, а изпуснатият предишен шанс на каква възраст трябва да е бил - това номерологично вижда ли се? Стана ми интересно...