В крайна сметка... какаво пък толкова. Дай му го този дял...Разбери, че така си чистиш кармата . Правиш нещо добро и то ще ти се възвърне някой ден...А на него ще му се отнеме..
Мммне
Гаури, и аз така си мислех, че чистя карма. Исках да го дам и да се отърва просто. За мен тоя дял няма материални измерения - нито мога да вляза във владение, нито да го продам, нито да получа някаква сума в бъдеще.
Но виждам как с всеки изминал ден те стават все по-нагли и дотук само аз върша услуги (при все това, че те са къде в по-благориятна ситуация от моята), а на мен ми говорят само празни кухи приказки. И най-обидното в цялата ситуация е, че много са ми подценили проницателността и интелекта - абе, честно да ви кажа, мислят ме за абсолютна глупачка, която няма елементарна юридическа грамотност (при все това, че в работата ми има и такъв елемент). Може би е моя грешка, може би е трябвало още в самото начало да им покажа, че не могат да ми разправят врели-некипели и да очакват на всичко да повярвам.
В крайна сметка защо трябва всичко да им е на вересия? Дотук всичко им се нареждаше като по мед и масло, а за мен всеки ден е сървайвър. Не искам материално възмездяване, искам да видят, че не може всичко да става на тяхната, с едното щракане на пръсти. Мисля, че така е справедливо, но може и да греша.
А Рару е права - ако беше само тоя дял, с мед да ги намажеш. Преди време въпросният човек обработваше майка ми да продаде апаратмента, в който сега живея и да му даде парите, трябваха му за финансиране на строеж на триетажна къща. Така че със сигурност не са останали на улицата, а аз щях, ако майка ми го беше послушала навремето.