Днес посоката на движение на Меркурий раздвижи и нашата къща. До вчера някак се ядваше всичко със снега. Но дойде голямата изненада на сутринта - имахме преспа с колосални размери. На дължина 20 метра. На височина 1,50-2 метра. Моето седмодомие успя да направи един тунел, за да излезе на по-главна улица - пешеходен тунел. По-скоро плаваше, плуваше, пропадаше в снега.
И след кратка схватка с местни управници, нанесоха се няколко машини по улицата, за да разбият преспата.
Много ме хвана яд. Аз разбирам, че е много тежко положението в цялата страна. Но не може някой да ми каже, че нямам право на достъп до света. И на въпроса ми какво трябва да сторя, ако някой е болен и му се наложи достъп до линейка, да ми се отговори - ми другите улици са добре.
Пред дома ми винаги ставят големи навявания. Но като тази зима не е имало никога. За първи път виждам такива преспи. Но и нямаше да ме хване яд, ако не се бяха държали лошо.
опитал снегорин да пробие преспата, стигнал до 2-та метра и се върнал. Че и за красота си изсипал снега, че добре да я бетонира - китайската стена бяхме.
Улицата не позволявала да мине голяма машина, колата ми можела да пострада. Тя колата ми хич не пречи. Но след настояване от моя страна, започна една епопея. Която продължи почти час. Обещаха утре да минат отново, защото вятър не спира и отново нанася сняг.
Аз ще съм шофьор отново около юни. Снегорините дозатрупаха колата ми съвсем. Просто не виждам как това нещо ще се изрине. Не се сърдя. По-добре достъпна улица.
И ако отново имаме огромни преспи, а никакво действие от страна на снегопочистването, ще се наложи отново да бъда лоша. Лоша за тях, добра за себе си.