Ех, най-сетне!
Днес шефското тяло ни събра на сериозен разговор. Най-сетне да изплюе камъчето, че нещата в този екип не вървят. И отново беше изключително търпелив и толерантен, не спира да ме изумява този човек. Тактично предложи да помислим къде и какво не върви в нашата работа, какво евенвтуално можем да оптимизираме, за да излезем поне на минимална печалба и да започнем да покриваме текущите разходи за издръжка на офиса и персонала. Колежките пак се разкудкудякаха, но и този път не можаха да измислят нищо смислено. За голяма тяхна радост отново ни беше дадена отсрочка (не очаквах!), но този път с ясен и категоричен тон – продължаваме до септември, а оттам нататък, ако нещата продължават да не вървят, следва закриваване на бизнеса и съкращаване на персонала. Здравей, борса за безработни!
И, което много ми хареса, във вид на препоръка им отправи забележка да спрат да смесват работата с личния живот и да водят безкрайни лични телефонни разговори в офиса и постоянно излизайки извън него. Откога го чакам да прогледне какви овце е наел! Оттук нататък искрено се надявам двете латерни да се кротнат и да влязат в час.
Обаче колко емблематично, хахаxa, не спирам да се хиля.
Излизам за малко от офиса и долу на портала се разминавам с двама души, служители от офис сградата. Мъжът заговаря девойката “Как е, върви ли работата?“, на което тя отвръща “И да не върви, пак ще я бутаме“. По-точно описание на една често срещана нагласа не може да се намери! :043: :72:
