Искам да обърна внимание на едно нещо - "планетата влияе на човека"... По-старите клонове на астрологията са пригодени да представят астрологичната информация за ниво на съзнание на хората по-различно от днешното. На всички е известно, че в по-ранни времена личната идентичност е била неразвита и човекът се е идентифицирал с колективната - родова, етническа, религиозна... Извън колективната идентичност човекът не е знаел какво да прави със себе си. Това е обусловено от естеството на препитание - храната и подслонът са били възможни чрез групови усилия. Отлъчването, като най-страшно наказание, не е обричало задължително на бърза смърт, защото човекът все пак е с особен да се справи сам. Но психическата смърт от отлъчването е гарантирана, защото човекът се превръща в никой - вече няма право да бъде син на еди-кой-си, губи възможност да бъде баща/майка на еди-кой-си и лишен от правото да обработва семейните ниви и да участва в семейните празници и ритуали, губи и социално смислените си задачи. Сега също има такива хора. Циганите, живеещи на примитивно ниво, не осъзнават възможностите да контролират броя на децата си или да бъдат инициатори на конкретен доход. На това ниво и няколко над него нещата се преживяват като "случващи се отвън", в психологията се нарича "външен локус на контрола". В миналите векове това е оправдано, хората, поради липса на знания, са били безпомощни пред природните стихии и епидемии. Да вземем карта на такъв човек, ами малефиците са си малефици, той няма съзнание да ги преработи в нещо друго.
След откриването на задсатурновите планети, особено от Уран още, започва постепенна индивидуализация. Някои отиват в другата крайност, че всичко зависи само от тях. И това е нездравословно, но е силен двигател за промяна.
Нищо противоречиво няма в разните школи и течения на астрологията - те всички превеждат астрологичното знание на това ниво, на което функционира съзнанието на човека, получаващ знанието. Затова древната астрология е буквална, а съвременната е психологически ориентирана.
В устата на любимия ми Виктор Фракъл сегашното положение на хората е двукратна загуба - "няма инстинкт, който да му каже какво трябва да прави, и няма традиция, която да му каже, какво трябва да прави". В нас има инстинкти, които са по-слаби от волята ни, т.е. не ни подчиняват както животните. В нас живеят и традициите на хиляди поколения, които в момента също са по-слаби от нас. Оказваме се в положение на неудовлетворение - няма кой да ни дефинира какви сме и какво трябва да правим, след като цяла вечност е било обратното. Сега сме на срединната точка между животинското царство, родово-общинното съзнание и една индивидуалност, която не познаваме добре, но която също се задвижва от собствени импулси от по-духовно естество, и трите се борят по между си. Затова си говорим за проработване на аспекти, как се помиряват разни противоречиви енергии. След векове ми се струва, че астрологията изобщо няма да изглежда така. Нивото на осъзнаване на хората ще се е променило и сигурно на следващ етап, когато част от окултните и езотерични знания станат широко достъпни и в някаква степен доказани от модерните физика и биология, тогава астрологията ще послужи най-напред в определянето на "точната доза на свободната воля" на конкретния човек, доколко той може да пренебрегне или отложи наследствени фактори, било то родови или инкарнационни, и какво ще му струва това. Но засега мнозинството още усвоява факта, че има свободна воля, а огромна част от населението на земята не схваща или се мъчи да не схване причинно-следствените връзки.
Всъщност най-важното астрологията не го показва - нивото на съзнание на натива. Това намирам за Божи промисъл и особено проникновено и очарователно. Но и това съобразявам с човека, чиято карта гледам. Разбиращите вътрешните си противоречия ще разберат всяка възможност на картата си и могат чудеса да направят с всякакви малефици. Докато тези, които дори не загряват, че имат вътрешни противоречия, а всичко е "той/те там... как може", тогава античната работи добре - черно-бяло и конкретно.
И всичко това пак е опростенческо.
