Нептун минава през 11д, а Сатурн през 7-ми, Плутон чегърта стелиума ми между у11/у1,2,5 и у9, за няколко години изпопадаха като круши и малкото хора, в които съм инвестирала време, внимание и грижа. у11 е нептун в 8д и това ми се случва периодично, на около 2 години сменям съзнание и среда, някак много бързо успявам да се гмурна в дълбокото на хората, които (искам) да общувам, ставам им най-близкия човек, който са имали, показвам им какво е (за мен приятелство) - повече от любов и семейство, уча ги да се приемат и обичат такива, каквито са, "поправям", каквото мога да поправя, и идва време, в което вече не съм нужна и всеки си продължава по пътя. в момента съм много смирена, но всяка раздяла я чувствам като смърт, отнема ми години да се възстановя и отърся и никога не се получава, винаги се намирам недостойна, незначима, безмислена и затова се изграждам наново - по-добра версия на себе си, ъпгрейдвам се с нови интереси и умения, направо се превръщам в нов човек. и всеки следващ път държа все по-зорко нептун под око, да не се заблудя и излъжа, но дали е илюзия или виждам дълбокото у всеки, зад завесите и останалите привидности, зависи от настроението, в което съм, докато разглеждам ситуацията.:Д
в заключение - харесва ми, че оставям значим отпечатък в живота на хората, с които избирам да общувам. не харесвам познанствата, не ценя малките, незначителни неща (с близнаци на асц и тригона на венера към него привличам хора), всичко или нищо е от моя страна във взаимоотношенията ми с хората. и все пак гледам да рефлектирам, спрямо нуждите на другите, оставям ги те да водят, докъдето искат да стигнат.
//имам устойчиви синастрии с няколко души - някои от тях трайно емигрираха при предишен мой такъв период; най-дългото ми приятелство ми е от детските години и ми е страшно ценно, там е нещо друго.
