Спомням си само края на този сън, опитвах се да си припомня преди това, но не успях.
Бях в двора на баба до портата, тя вървеше към мен, седна и ме извика. Казах ѝ, че сега идвам, взех един скицник в който я бях рисувала и отидох при нея, усещах защо ме вика, знаех че повече няма да я видя. Тя ми каза, че е време да се сбогуваме, аз плачех и я прегръщах, питах я как ще живея без нея, исках да остане, прегръщах я и не исках да я пусна, тя ми говореше нещо, но не я чувах защото плачех и в този момент се събудих обляна в сълзи, опитах се пак да заспя за да продължи съня, но не успях.
Дали наистина се е сбогувала с мен или е било просто сън...