Тази нощ сънувах много странен сън, в стил антиутопия, макар че отдавна не бях гледала такива филми.
Сънувах града и квартала, в който живее, но сякаш в друго време и съвсем друго измерение. Градът и кварталите му се бяха разраснали много, изглеждаха променени до неузнаваемост. Обикалях нашия квартал, който ми се стори огромен и непознат, на много места имаше необитаеми стари блокове - приличаше на изоставено гето. Някои се използваха като складове. Усещането беше тягостно, объркващо. Сградите бяха сиви, неподдържани.
Тръгнах нататък, пеша, нямаше никакъв транспорт в тази част на града. Изведнъж се озовах на нещо като пристанище, но не стана ясно дали е морско или речно. После до един каменен мост срещнах група млади хора, изглеждаха добронамерени, заговориха ме, но бяха много странно облечени, съвсем друг стил, визия... Като хора от съвсем друга епоха.
Питах ги къде ми е квартала, назовах името му и ми отговориха, че район с такова име при тях не съществува. Назовах името на града - не се казвал така. Чувствах се много странно - знаех, че това е Варна, а всъщност отдавна не беше. Беше спряла да съществува във вида, в който я познавам. Не знаех къде се намирам, къде е моят дом и къде отивам.