Сънувах...

[Lilla]

Може би това е посланието - символично сбогуване. Ако има нещо отвъд и покойните ни виждат, на нейната душа също ѝ е тежко да гледа колко си тъжна. Те така не могат и да продължат нататък, докато ги "държиш" със силна емоция, а отвъд също си имат определени задачи и път.

[Скорпионче]

Сънувам, че отварям хладилника, а той пращи от храна. Зарадвах се и в съня си казах "най-после моя мъж се сетил да го зареди".

[Lilla]

Храната може да се разглежда и като заместител на положителни емоции. Ако смяташ, че в отношенията със съпруга ти липсва емоционална пълнота, може и затова да си сънувала как ти пълни хладилника. 

[Uran]

Сънувам, че отварям хладилника, а той пращи от храна. Зарадвах се и в съня си казах "най-после моя мъж се сетил да го зареди".

Охладнели отношения. Липса на ергия във връзката. Трябва да презаредите батериите (храна).

[Lilla]

Понякога сънувам много шантави неща - същият свят като нашия, но съвсем други хора и обстоятелства, а аз съм въплътена в друго тяло, имам друг живот.

[akruks]

Понякога сънувам много шантави неща - същият свят като нашия, но съвсем други хора и обстоятелства, а аз съм въплътена в друго тяло, имам друг живот.

Понякога и при мен е така, като вчерашния ми сън- сънувам как влизам в къщата на някакъв, който реално не познавам, а той определено ме прелъстяваше с погледи, жестове, внимание- дори потърка главата си в мен като котка, на което се засмях и казах, че няма да му мине номера... след това ми се губи част от съня, а именно как трето лице се появи и бързаше да напусне къщата, което ми се видя странно и веднага взех дамската си чанта- установих, че портмонето ми е празно и започнах да викам след онзи бързак " върни ми веднага всичките пари" и това го повтарях докато се събудих, доста напрегната от сънуваното. По-късно, когато реших да пиша на голямата дъщеря, с която не си бяхме писали близо седмица, се колебаех дали да ѝ напиша, че знам нещото, за което ми беше разказала частично преди няколко месеца и трябваше да си трая пред сестра ѝ, се сетих за съня, дори отложих излизане, което беше свързано с плащане, а в крайна сметка вечерта след всичките разправии коя какво била казала, повтарях като развален грамофон "прати на сестра си целия ни разговор"  :012:

[Lilla]

Снощи и из имах сън с подобен сюжет - къща-лабиринт, която ме подмами да вляза вътре със спомени от детството. Вече му измислих определение - "астрален капан". Бяхме две млади привлекателни девойки, определено не бях себе си /с друга външност/, идвахме от път /екскурзия/, в някаква хотелска стая бях забравила част от багажа си и се връщах да я открия... После се озовавам в населеното място от детството, само че на мястото на някогашното ни жилище е изградено ново строителство, всичко е модернизирано, обновено. Озоваваме се с моята приятелка вътре в "къщата" - като в лабиринт се появява стая след стая, във всяка от тях се случва нещо различно. По едно време се появи покойният ми дядо, само че в съня беше в друг образ. Незнайно защо трябваше да държа всички прозорци затворени, а аз от любопитство отворих кепенците, за да видя какво се случва навън... Беше време след пороен дъжд, тъкмо преминал, усещаше се хлад и свежест,  задаваше се вятър сякаш.... После видях някакви странни хора навън - едно подскачащо джудже с куц крак и още някой, стана ми малко страшно... Опитах се да затворя прозореца, вътре успя да влезе млад мъж и прелъстително ме подмами да влезем в някаква стая, беше като в лабиринт от безкрайно възпроизвеждащи се помещения... В един момент видях, че това не е съвсем човек, а въплъщение на дявола, но вече бях изкушена. Много шантав сън.  :57:

[enigma]

Снощи и из имах сън с подобен сюжет - къща-лабиринт, която ме подмами да вляза вътре със спомени от детството. Вече му измислих определение - "астрален капан". Бяхме две млади привлекателни девойки, определено не бях себе си /с друга външност/, идвахме от път /екскурзия/, в някаква хотелска стая бях забравила част от багажа си и се връщах да я открия... После се озовавам в населеното място от детството, само че на мястото на някогашното ни жилище е изградено ново строителство, всичко е модернизирано, обновено. Озоваваме се с моята приятелка вътре в "къщата" - като в лабиринт се появява стая след стая, във всяка от тях се случва нещо различно. По едно време се появи покойният ми дядо, само че в съня беше в друг образ. Незнайно защо трябваше да държа всички прозорци затворени, а аз от любопитство отворих кепенците, за да видя какво се случва навън... Беше време след пороен дъжд, тъкмо преминал, усещаше се хлад и свежест,  задаваше се вятър сякаш.... После видях някакви странни хора навън - едно подскачащо джудже с куц крак и още някой, стана ми малко страшно... Опитах се да затворя прозореца, вътре успя да влезе млад мъж и прелъстително ме подмами да влезем в някаква стая, беше като в лабиринт от безкрайно възпроизвеждащи се помещения... В един момент видях, че това не е съвсем човек, а въплъщение на дявола, но вече бях изкушена. Много шантав сън.  :57:

Хмх, този май не е бил обикновен домовой.

[Lilla]

Хмх, този май не е бил обикновен домовой.

Твоя или моя?  :012:

[enigma]

Твоя или моя?  :012:

хаха, твоят, мой дори нямаше облик човешки.

[Lilla]

Поне куцото еднокрако джудже ми се размина  :57:

[enigma]

Чела ли си " Майсторът и Маргарита"? :57:

[Lilla]

Да, но не успях да стигна до края, трябва пак да препрочета книгата.

Хм, интересна мисъл споделяш... наистина има нещо общо, само дето не бях гола и не носех корона, не се сещам и за вещерско парти. 

[Satin]

А, Лили как не си успяла да стигнеш до края  Аз я като я четох за първи път се разбих да се смея /нищо уж че е философска, не съм толкова умна/

Наскоро сънувах, че някакъв човек е опрял пистолет в главата ми и всеки момент ще ме застреля, приличаше на екзекуция. Затворих си очите и чаках, нищо не можех да направя. Не чух изстрел, но знаех, че съм умряла, продължавах да съществувам въпреки това без физическо тяло, бях в някакво тъмно пространство /не мога да го опиша/ и веднага се събудих.
Следващите  дни очаквах да се гътна, ама още не съм 

[akruks]

Тази сутрин сънувах как спя и чувам сирена- мъча се насън да се събудя и отворя очи, да стана от леглото, но не успявах. Насън виках сама на себе си- "Събуди се ....(името ми)!" , на няколко пъти, като последният ми призив беше с ясен и силен глас, заповядвах си сама на себе си да стана и напусна жилището, понеже чувах, че отвън става нещо, но така и не разбрах пожар или земетресение, защото се събудих наистина и сънят ми приключи по този начин- как исках да се събудя и стана, а не успявах- тялото ми тежеше, клепачите също, нямаше измъкване от страната на Морфей.