Вчера е имало серия силни земетресения в Япония, в 15ч 26' бг време, но влизам тук не да дам об по вчерашния сън, а да споделя днешния, за да не го забравя- сънувах как отивам до майка ми, а улицата беше като в детството ми, неасфалтирана, кална, направо се чудех къде да стъпя, за да не се окалям, беше ме страх да не се подхлъзна, в долната част на укицата, където сега има магазинче, вече имаше сняг, нагазих в него и си чистих обувките. На майка входната врата и прозорецът бяха с големи остъкления, а после на връщане на улицата пред дома ни ми прилоша и припаднах. След това един комшия, който събира вторични суровини по контейнерите, дойде с лопата, все едно да ме изрине, а в действителност искаше да ми помогне да стана. Станах, но продължи да ми се вие свят и да не мога да ходя. След това комшията се превърна в напълно непознат мъж, който се казваше Валентин и ми помогна ми да стана, а за да ми покаже, че мога да стоя права и да ходя ме хвана за едната ръка, вдигна я настрани и танцувахме. После с него танцувах по същия начин (старовремския) и в лятната градина на едно заведение, където поръча храна и напитки, а след това ме съпроводи до такси. Сънят ми продължи у нас, където в коридора видях ужасно много, много мравки, направо мравуняк около един куфар, мравките пълзяха към входната врата и по нея, по масичката с куфара и по стената зад него, а аз се притесних да не ги види на малката дъщеря приятеля, който вече влизаше вкъщи, а тя вървеше зад него. В действителност тя скъса с него, но още си общуват по фейсбук понякога, с добри чувства са един към друг, младежа по мое мнение още се надява тя да се върне при него.
