Онзи ден сънувах много странен сън, вчера тъкмо го разказах на една приятелка.
Сънувах, че се намирам в една къща заедно с покойната ми баба, майка ми и първия ѝ съпруг. Щяхме да лягаме да спим, в различни стаи. Когато останах сама в моята стая, чух зловещи гласове, нещо наддаваше вой - приличаше на призраци, на полтъргайст, много се уплаших. С цялото си тяло усетих невидимо чуждо присъствие - в тази си част беше осъзнато сънуване, случвало ми се е и друг път да имам такива усещания за странни енергии.
Майка ми в съня изглеждаше много млада и хубава - каквато е на стари снимки, още преди да навърши 30.
Изведнъж се появи поддържана възрастна жена с привидно благ вид, в нея разпознах свекървата на майка ми. Повика ме и на пръв поглед беше много добронамерена, уж щяла да ми помогне, каза да вървя след нея.
/в живота ни е причинила много злини, включително черни магии, опита се да разруши и раздели семейството ни/
Тръгнах след нея и се озовах в някаква местност, на горска ливада. Тя ме поведе към едно огромно дърво - приличаше на плачеща върба, но с гигантски размери - досущ като Дървото на живота във филма "Аватар". Под това дърво усетих някаква странна магическа енергия.
И изведнъж свекървата на майка ми започна да се преобразява - видимо се състари, погрозня и заприлича на зла вещица. А под краката си усетих липса на стабилна основа, като плаващи пясъци.
От страх побегнах, а дъртата вещица ме следваше. Изведнъж се озовах в заблатена местност и пропаднах в едно тресавище. Усещах как се давя, как все по-силно ме засмуква, повлича надолу. А бабата викаше "Умри... умрииии!", беше изпълнена с омраза.
В агония и паника се хващах за всичко - клонки, съчки, камъни наоколо... Накрая успях да се хвана за някакъв храст и излязох от блатото, буквално изпълзях с последни сили. Тресавището остана зад гърба ми, а аз все едно бях на отсрещния бряг. Оттатък се чуваха виковете на бабата, а заедно с нея - на други блатни вещици. Тя остана завинаги с тях - в мътните лепкави блатни води.
С това приключи сънят. Може да е игра на моето подсъзнание, а може и да е някакъв знак. Не изключвам и скорошна смърт на бабата, вече е на възраст.
Мисля, че огромното дърво в съня наистина е нещо от отвъдното, от духовния свят - под него прогледнах за истината, всички маски паднаха. Може и някакъв портал да е било или дори символично чистилище - мястото, където човешките души биват съдени, където се иска или се дава прошка. Бабата не успя да поиска прошка, беше изпълнена със злоба.