Тази нощ сънувах интересен сън
Бяхме с група хора в някаква незнайна гора и търсехме изоставено древно селище със светилище. Знаехме, че там има някаква тайна и портал. Навлизахме все по-навътре в непознатата местност, някои от групата междувременно успяха да се изгубят и тръгнахме в различни посоки.
В един момент, когато вече бях на път да се откажа, в едни храсталаци видях някакви каменни съоръжения, обвити в сухи лиани и друга растителност. И изведнъж пред мен се издигна древно каменно съоръжение, бях застанала точно пред входа му. Имаше малка каменна порта с надпис отгоре, на непознат език. Приличаше на древна праславянска азбука, от преди няколко хилядолетия. Усетих лек повей на страх, защото сякаш това беше някакво свещено селище-гробница, и не посмях да вляза вътре. После нещо ми каза, че трябва да продължа нататък и да потърся магически олтарен камък, там имало отговор на някаква загадка. Само си спомням, че в крайна сметка го открих, върху него бяха изографисани тайни символи и йероглифи, смисъла на които не разбирах. Но когато ги докоснах с пръстите си, изведнъж потече много силна енергия и по телепатичен път успях да "чуя" посланието на текста /не си го спомням/, освен това влязох в контакт с някакво незнайно древно същество, даже поведохме диалог с него.
Преди да открием това място, си спомням, че минавахме покрай много красиви и живописни горски кътчета - отрупани със зеленина, цъфнала растителност и с бликащи лековити извори. Гледката беше омагьосваща, като от рая, и изпитвах много силно желание да вляза там и да остана.
След това имам неясни спомени, но изведнъж се появиха липсващите хора от нашата група, а в далечината видях прииждаща вода, много вода. Сред появилите се хора съзрях алчност и конкуренция, всеки искаше да отнесе със себе си част от олтара. От задружна група изведнъж се превърнаха във врагове, усетих недобронамереност у тях.
При другарите "иманяри" ми направи неприятно впечатление, че без да са в състояние да използват портала и да разкодират посланието му, искаха да го разглобят и да го изнесат "на парче", за всекиго по нещо. Интересното е, че когато всички заедно бяхме тръгнали на път, сред тях не личеше такава меркантилна нагласа. Истината се разкри, когато застанахме пред олтарния камък.
На хоризонта се задаваше някакво море и щеше да наводни местността, до погребе каменното светилище завинаги. А аз се чудех дали да бягам или да остана, нещо в този каменен портал много силно ме привличаше и вече не изпитвах страх, дори от евентуална смърт.