Предната нощ сънувах много символичен сън, чак тръпки ме побиват.
Сънувах, че с моята леля и първа братовчедка /те са в чужбина, не съм ги виждала повече от 20 г./ се намираме в един от кварталите на града, където има чешма с лековита минерална вода. Те искаха да си напълнят шишета с вода, но се объркаха и тръгнаха в съвсем друга посока.
Тръгнах в посока към чешмата, после се обърнах да търся лелята и братовчедката. И изведнъж се озовах в съвсем друга местност, абсолютно непозната, извън града. Продължих да вървя и се озовах на някакво гробище, беше изоставено, запустяло. И сякаш продължавах да търся чешмата с лековита вода.
На едно място видях масов гроб, там бяха погребани много деца. Изпитах противоречиви чувства. А отгоре сякаш имаше много камъни. Този фрагмент не го определям като фертилно послание /намек за биологичния часовник/, а като нещо друго - децата са символ на нашите мечти.
Изведнъж от една надгробна плоча изскочи възрастна жена, цялата в черно. Беше като призрак, като самата Смърт. И тръгна в посока към мен, но я виждах като на забавен кадър, много се уплаших. Побегнах, а тя ме следваше.
Напуснах гробищния терен и се озовах сред някакво поле, а черната вещица се виждаше в далечината, явно изоставаше и вече нямаше сили да ме преследва. Интересното беше, че застанах като на кръстопът - около мен имаше много пътечки, водещи в различни посоки.
