тази нощ пътувах с влак,бях в едно купе с детето ми,и мъжа ми.
беше ми как да кажа,неприятно да стоя във купето,сякаш и заради влака че съм попаднала там,-с една дума не е моя*влак,а по-късно се оказа и че гарата не е моя*. (моя и на детето*)
по нареждане на мъжа ми -трябваше да слизаме на Неговата гара,тази която наближавахме,там трябваше и искаше той да слиза,но искаше да слизаме и ние.
настана едно бързане,стрес,тягостна,нажежена атмосфера.
по нареждане ,според желанието на мъжа ми-трябваше да слизаме,аз с нежелание се наведох да връзвам обувките на детето,то беше седнало на седалките...аз срещу него,показвах недоволство.мъжът ми сякаш присъстваше там,прав,студен,то цялото това нещо е просмукано от негативна енергия
а знаех, че това не е нашата спирка,нашата гара е много след тази за която той даваше зор.
слезнахме,мрачно,тъмно,студено(ще кажеш мръсен лондон преди стотина години),мизерно място
имаше линии,перони,влакове
аз тръгнах из между влаковете,и търсех някой който да ма отведе на моето място,казвах си нещо от рода на''нищо,малко врме ще загубя,но ще ида Там,ще се махна(на моето си място)''
и друг сън който ме отведе при ученическа любов.
аз бях сама някъде,какво правех не помня(трябваше да запиша,защото имаше нещо)
и как да кажа,за моето местоположение, то е усещане.
видях стария приятел,на друго място,пред мен,на десетина крачки,но бяхме на две различни места,във време.
горе долу-да държиш кристална топка,в нея да виждаш,как държиш кристална топка-а в тази топка-да виждаш някой си.малко фентъзи стил...клюкар на измеренията...
затичах се,да го догоня.
странното в това тичане е че в самия сън,отмервах време,тичането,как да кажа-не е земно,и не е онова тъпчене на място ,когато бягаш в сънищата си,по скоро е просмукване,носене ...
догоних го, носейки се из между автомобили,нещо като улица с паркинг.
застанах до него,сложих ръка на рамото му ,хм беше облечен в черно,и слаб! и му казах-''ти нямаш жена,но искаш дете.ти си другаде,но си сам,аз останах (на друго място) но имам дете.мога да родя,но винаги съм с детето си
сънища* огледало на живота