Тази нощ и сутрин много сънувах, но не си спомням всичко, в общи линии не са били лоши нещата, които сънувах, а се чувствах добре в разните ситуации, в които се намирах насън...
Спомних си обаче една част от съня, в която разговарях с млад мъж на улицата, който реално не познавам... Той каза, че щеше да е хубаво да бяхме седнали в някое заведение да поприказваме, а аз му посочих с ръка в югозападна посока блоковете с думите, че под блока в преден план и по улицата зад него има много уютни кафенета, където може да седнем. Тръгнахме, а аз в един момент се погледнах в краката и бях по чорапи, започнах да се вайкам как е възможно, като много добре помня, че като излязохме от неговия дом си обух ботушите, че дори съм си говорила с майка му и другите хора в дома му (беше просторен дом с гости, но не помня повода на събирането), докато си дърпах ципа на ботушите, че не е възможно да съм тръгнала по чорапи...