Аз ще се изкажа от гледна точка на професията ми, не на астрологията. Болката и страданието са факторите, които карат мозъка да се развива. Още като се почне от натиска на родилния канал, никненето на зъбите, адаптацията в детската градина и училище, първото нещастно влюбване и т.н. Ако няма болка и страдание, няма развитие. Говоря за биохимични процеси. Въпросът не е в страданието, а как то се интегрира в живота на страдащото дете. Ако родителите му го научат да приема болката (и смъртта) като естествена част от живота, ако го оставят да си изплаква болките и страданията, предлагат му утеха, но не му спестяват нищо, тогава това дете става от ония, които постигат успехите, мотивирани от някакви житейски мъки. Житейските мъки на всеки са гарантирани, виждат се по бавните транзити. Обаче ако не стане така, аз гледам за квадрати и опозиции (съвпади) на Слънцето и Луната от тежките планети, особено Сатурн, т.е. за отцепване от страданията, а не за интеграцията им (или адекватни модели за преодоляване). Твърдите аспекти към светилата не рядко крият и малтретиране в детството или много трудни обстоятелства за детето, които обаче възрастните не взимат под внимание особено, заради собствената си неадекватност или невежество, или заради нормата в културата, която позволява малтретиране или тормоз, или занемаряване. И в общи линии както се отнасят към теб, по-късно така се отнасяш към себе си, докато не го промениш съзнателно. Ако никой не те е подкрепял като малък, твърде вероятно е да не се подкрепяш и ти сам като голям. Тогава пък попадаш сред другата група на неудачници или с алкохолни и др.проблеми.