За другите неща

[romantica]

През целия си живот, дори в пубертета, никога не съм искала да бъда като някой друг, да подражавам на някого, някой да ми е еталон за нещо. Това не означава, че много съм се харесвала. Може би защото не умея да съм последовател.

И аз съм така!

Винаги съм била различна от другите. Случвало се е да "играя", за да се харесам на определен мъж. Тогава категорично не бях себе си
А най-омразно ми е било, когато някой се опита да ми дава за пример някой друг.
Дразня се, обаче, ако някой ме копира, защото тези, които го правят никога не казват, че аз съм била първата Това продължава и сега, в определени неща. Но както се казва на китайски - "Take my idea! I have more!"

В крайна сметка, каквото и да правим всички сме уникални!

[Lilla]

Всеки човек има силни и слаби страни. В някоя област може да е надарен със способности, а в друга нещо да му куца.
Винаги са предизвиквали съмнение у мен хора, които искат във всичко да бъдат перфектни и се стремят да го демонстрират и навират в очите на обкръжението. Перфектни във всяко едно нещо, без изключение. В такива случаи винаги ми светва червена алармираща лампичка. И в повечето случаи е играна роля, а реалността е много по-прозаична.

[Mirabella]

Не всеки е роден, за да бъде Рамбо. Ако на момчето не му идва отвътре, значи не му идва. Какво да се направи. Избягването на конфликтна (бягството) е също стратегия за оцеляване. Всъщност е едната от двете основни стратегии - борба или бягство. Всички сме различни - различни нива на хормони, невротрансмитери, различна среда, в която сме израснали, и т.н.

[Корея]

Някой от Вас знае ли дали магазини за обувки Тенденз имат политика да пускат някои модели само онлайн, не по магазинната им мрежа ? Харесах си един артикул и беше пуснат за продажба онлайн, докато не го смъкнаха от онлайн-каталога като снимка. Досега си мислех, че първоначално всички ги пускат само онлайн, а след това по магазините.

Обади се на телефоните в сайта и попитай, макар че без каталожен номер ще е трудно да разберат за кой точно модел иде реч.
Много е възможно да го има в магазинната им мрежа все още и да ти го издирят- случвало ми се с друга фирма.
На мен ми правеше впечатление преди време, че онлайн цената беше с десетина лв надолу, отколкото в магазина- става въпрос за един и същи модел.
Аз обикновено меря харесаното в реален магазин, виждам го реално как, кое , що и ако не съм на зор , поръчвам онлайн по- късно.

[Ali_Lun]

През целия си живот, дори в пубертета, никога не съм искала да бъда като някой друг, да подражавам на някого, някой да ми е еталон за нещо. Това не означава, че много съм се харесвала. Може би защото не умея да съм последовател.

Овен!

[Ali_Lun]

Цялата си младост съм изживяла така: гледаш някого, искаш да си като него, променяш мисленето си, преобразяваш се, получаваш това, което мислиш, че той има. Не знаеш кой си, какъв си, караш така, но стигаш до някъде където вече няма как да стане, аз специално се блъснах в огледало. И тогава откриваш малко, по малко кой си и че със себе си трябва да живееш, харесваш се или не. Това е моментът, в който вече не можеш да се преобразяваш, да ставаш другия, който искаш да си.


*****

"Аз съм истинска само когато съм някой друг, когото съм надарила с чудесни качества, родени от моето въображение."
 
Зелда Фицджералд

Аз много добре съзнавам и моята важност и ценност,дори моят житейски път е изпълнен с много ценни уроци,които ще унищожат - така наречените опоненти,конкуренти. Но какво се случва,при сблъсък забравям себе си.. - оценявам отсрещния,неговите силни страни и това ме плаши.. Това за мен е слаб Марс,неконкурентоспособен,няма състезателен дух...

[Ali_Lun]

Не всеки е роден, за да бъде Рамбо. Ако на момчето не му идва отвътре, значи не му идва. Какво да се направи. Избягването на конфликтна (бягството) е също стратегия за оцеляване. Всъщност е едната от двете основни стратегии - борба или бягство. Всички сме различни - различни нива на хормони, невротрансмитери, различна среда, в която сме израснали, и т.н.

Среда... среда... това е...

[Papy]

Едните хора имат цели, а другите-оправдания.

И какво като не може да си Рамбо, може да си по-умния му брат, по-красивия, по-общителния

[Mirabella]

Като Иван Костов - това казвам и аз. Костов е умен.

[Veselin]

Едните хора имат цели, а другите-оправдания.

И какво като не може да си Рамбо, може да си по-умния му брат, по-красивия, по-общителния

Че кой е казал, че Рамбо има брат?  :012:
Освен това, да си красив или грозен е даденост, която не може да се промени тотално, могат само някои неща от външния вид да се замаскират. Да си умен също е даденост - не съм забелязал някой, който е тъп, да е поумнял.
Да си общителен не винаги в нашето общество е добре - понякога, ако пръв заговориш непознати хора, могат да решат, че си нахален и да не ти обърнат особено внимание.

[Lilla]

Да си умен също е даденост - не съм забелязал някой, който е тъп, да е поумнял.

И това може да се замаскира, Весо. При това доста успешно.  :012:

Но зависи пред кого и къде минава номерът.

[Lilla]

Днешното висше образование, поне у нас, е прекалено достъпно. Всеки втори е висшист, което въобще не е определящо за ума и интелекта. Е, пак са нужни дадености, за да те приемат в някой добър вуз /не там, където всеки може да влезе срещу заплащане/ и да го завършиш безпроблемно. Говорим за едно поне средно ниво на интелигентност, не за брилянтни умове.
Ако реално има нужда, да речем, от по хиляда икономиста на година, а излизат 20 хиляди, е ясно, че оставащите 19 хиляди ще бъдат продавач-консултанти или нещо друго, не по специалността. По-адаптивните, будните, предприемчивите успяват да се преквалифицират. Останалите си слагат дипломата в рамка и чакат държавата, правителството, социалната политика да им направят живота по-добър.

[romantica]

Аз, ако трябваше отново да правя избор къде да уча отново бих избрала частен ВУЗ, тъй като съм учила и в частен, и в държавен.

Държавен и то редовно обучение си заслужава, ако човек, например избере медицина/фармация. Всички други специалности, които ги има и в задочна/дистанционна ф-ма не си струва човек да губи време за престой в университет. 

Накрая като се удари чертата за 4г. излиза, че в частния (задочна ф-ма) човек е дал по-малко пари от държавния (имам предвид редовно обучение). Като се сетя каква ми беше програмата - лекции само сутринта, а следобед късно едно упражнение/практика. През останалото време - загуба на време и от кафе на кафе. В частния базата е по-добра, предлагат се различни допълнителни модули, безплатна и модерна библиотека с най-новата българска и чуждестранна л-ра с безплатна членска карта (за мен това е важно), а не мухлясали учебници от началото на века. Има и градинки с пейки, където може човек да поседне, (като се сетя в държавния колко съм обикаляла да потърся отключена аудитория и съм стояла часове права). Преподавателите са по-млади с по-съвременни разбирания (това не е критерий, знам, но все пак), друга част от преподавателите са специалисти от държавните университети Харесваше ми самия начин на организация на преподавателите - още на първите лекции раздаваха конспект и винаги със списък от задължителна л-ра, споделяха изисквания за изпитите и винаги предоставяха имейл за връзка. В държавния това го правиха на края на семестъра и ако не дай си Боже човек отсъства беше ад след това да се намери.
В частния ВУЗ се усеща някак по-голяма свобода и е по-осъвременена цялата процедура. В държавния беше все едно съм всеки ден на училище - следене за отсъствия, в края на месеца опашка за заверка. Ако няма подпис от преподавател, няма заверка и на семестъра. По време на изпит постоянно лаборантките ни следяха дали не преписване и за тази цел от всички се изискваше да си навиваме ръкавите, а момичетата да си вържем косите Целият труд, който човек е положил по време на семестъра отиваше на кино и всичко зависеше от писмения изпит. Беше забранено да се мисли различно от преподавателя...
Ей с тези неща не можех да се примеря, защото в крайна сметка държавен или частен университет - студента все плаща и ако няма студенти, които да плащат такси няма да има и преподаватели.

Това са мои лични наблюдения от последните 10г.

[Ali_Lun]

Днеска мислех за примери и открих,ето това се случва и при мен,забележете как Владимир Кличко се опитва да говори в стила на Тайсън Фюри,защото го харесва,Лъвът е влязъл под  кожата на Овена,но нещо Клитчко не успява да бъде точно такъв - кляка... пред силата на Фюри,който знае английски ще разбере за какво говоря:


https://www.youtube.com/watch?v=P8ew4ISU538

Освен това друг пример е срещата на Кубрат Пулев с Владимир Клитчко - преди мача Пулев много се отваря,но на ринга какво се случва... Изводът е,че по-силния кара по-слабия да клекне няма значение пожелание или насила...

Аз например клякам... оценявам качествата,силата,възможностите и си казвам и аз искам и копирам.. Но какво е това... мъжкото ми Его се бунтува... не трябва да е така... Но мога ли да не оценя възможностите на някого,какво да правя...

[Lilla]

Частните вузове имат и своите предимства, несъмнено. Но се сещам навремето какви дебилчета влизаха във ВСУ с елементарен тест вместо сериозни изпити.  Всички, които не са били приети държавна поръчка. Щом си плащаш, всичко може. Познавам и хора, неучили дори за изпити, но завършили само защото образованието е платено. Става въпрос за редовно обучение. И за всяка поправка се плаща – не знам колко бяха на брой, може би докато си плащаш? В държавен вуз са една-две и после хвърчиш, най-големият гърч винаги е в първи курс, тогава се минава цедка и най-неспособните отпадат по естествен начин.
Но иначе в частните се предлагат повече и по-интересни специалности и програми за обучение, по-модерна база, по-иновативен подход в преподаването. Преди имаше една тенденция – всеки, на който не му достигат балът и способностите да бъде приет в държавен вуз, да влиза в скъпоплатени частни. Но в крайна сметка, независимо в какъв вуз си учил, излизаш с едната теоретична подготовка. И ако нямаш нужните способности, желание за изграждане на практически навици и професионализъм, си оставаш просто поредният висшист с диплома. За съжаление в редица държавни вузове обучението преминаваше по стари учебни програми и учебници, без никаква актуализация. Излизаш абсолютно неподготвен и в повечето случаи неотговарящ на актуалните изисквания в сферата на заетостта. Започваш да се обучаваш в движение.