Тоест имам си идоли,кумири... Но никога не спирам да имам,живота е пълен с успели хора... успяващи... аз всеки се възхищавам,все копирам... Но мен ме няма... има ли ме...
Може ли,това съм го писал вече,човек да зпочне да мисли като друг,да прилага мислене и да постига успехи,но после като спре,като се върне на себе си... - падение... Падение,защото това себе си е страхливо... слабохаректерно... колебливо... Веднъж вземат ли ти страха,веднъж пречупят ли те - как можеш да се изправиш... И ако се изправиш - кой си ти,страхливият - преди си бил страхлив защото,или смелият... или човек се променя... Има ли понятие като непроменлив характер... има ли хора,които не можеш да ги пречупиш... На какво се дължи това - на родителите,родовата психология... социалния статус...
Объркан съм...