Големия син - преди няколко дни си удари палеца. То как го удари. Мъжът ми, решил да ми направи номер - на мен. Един лост на гладиатора - не го закачил за катарамата, ами го подпрял на едни куки, така, че като тръгна да тренирам - да дръпна рязко и да се ударя - голям смях да "падне" с коментари - каква съм, шо съм (непохватна, сляпа и т.н.) Този мъжки казармен идиотизъм - никога няма да го разбера. Да, обаче - онзи ден ми беше почивен за тренировка и детето се качило - уж да тренира. Той нищо не може да направи, но се напъва. И така - пада с лоста на земята, удря си пръста. Баща му, вместо да изпита някакви угризения - веднага го нападна. Аз едва се въздържах от коментари.... И вчера - детето е на двора, играе си, и друго го настъпва. И това беше провокацията - баща му да откачи - че малкият е олигофрен, идиот, ще му хвърли колелото, ще го накаже, 2 седмици да не излиза .... След това бяхме на ред аз и моите роднини и т.н. Нямаше физическа агресия, но все още е подпален и се държи настървено, крещи за всичко ... обижда, търси как да уязви мен най-вече. Няма нужда да удря, този тормоз е достатъчно силен.
Аз пак съм във всякакви размисли за бъдещето ... Като е в такова състояние, нито мога да говоря с него, нито аз самата спокойо да разсъдя. Наясно съм, че това не може да продължава така. Плутон сега тепърва започна да му квадратира Слънцето.