За мен отричането на кармата е отричане на закона за причината, която води след себе си следствието. Дори и да разгледаме инкарнациите в системата на едновременни, а не линейни, това не променя особено много нещата. Законът за причина-следствие важи за всичко и всички. Поради тази причина, изборите, които ще направи една душа в едно измерение - израз на ВА, рефлектират върху неговта опитност, а неговата опитност рефлектира върху качеството и обстоятелствата в живота на всичките му инкарнации. Така че ние отново сме на същото място - в смисъл, че в живота ни ще има обстоятелства, които представляват препядтвия и не сме причинили точно ние, а са следствие от изборите на друга, едновременна инкарнация. Един вид става косвена връзка. А дали е било преди или сега в друго измерение възникнало обстоятелството, това няма особено голямо значение практически. Линейното представяне на модела наистина е просто да е по-лесно за осмисляне. Това е, всичко е свързано, но особено свързани сме със всичко производно на собственият ни ВА. Вещерррр, не излизай тука с аргумента, че ВА няма опитност, защото има всичката опитност, той ако нямаше нужда от таква, нямаше да има никви инкарнации - нито едновременни, нито линейни, нямаше хич да си прави труда. :012: :012: :012: