При мене опозиции да искаш, всичко е една голяма опозиция. Вярно е, че по подразбиране, това изобщо не са помирени енергии и по-доминиращата (покрай други фактори в хороскопа) може да натисне другата и да я топне във водите на несъзнаваното. Но съм се убедила като човек, че с усилие и двете неща могат да се извадят на повърхността, да бъдат съзнавани и до извстна степен да работят хармонично. Където има опозиция, там човек може да е като хамелеон - или само едното, или само другото, или по средата. В различните ситуации, в които попадаме в живота това може да е много полезно качество, защото когато в околната среда се прояви единият край на опозицията - емоция да кажем, човекът може да балансира с реализъм (земя - вода ) или там където има много мислене, да се направи действието (въздух-огън). Да се откажеш от едната страна на опозицията за мен е еквивалентно на това да се откажеш от това хамелеонско умение, да се откажеш от подаръка й. Лично при мен преработката се получи на базисно ниво по следния начин - първо много години изучих рождения си уклон, там, накъдето клонят везните по природа. Мина се през един период, в който много исках да бъда (противоположното). Покрай заниманията ми с астрология, научих, че нося и противоположното и реших да бъда него известно време и бях. Сега са горе-долиу на средата нещата, но не 50/50 ами 60/40, да кажем. Пропорцията може да си я променям, когато пожелая.
Има още един ефект на опозицията и ти си го казала - неизразената част се проецира в околната среда. Третираме това като нещо лошо, защото е сянка. Но ако "сянката" ти достатъчно дълго е била под Слънцето, ошлайвал си я един вид и после с любов към себе си си я помолил отново да отиде в подсъзнанието, тя вече е интегрирана. Как нещата се проявяват в околната среда зависи от интегрираността на елементите на подсъзнанието. Така че "вадиш", заобляш, доукрасяваш и ако искаш да го изиграеш не ти, а другите хора, пак го прибираш в шкафа.