Сънувах сюрреалистичен пейзаж в квартала на мой близък познат.
Уж го търся, попаднах на баща му, после май по едно време нямаше никой, после тръгнах но нищо не ми е познато, съвсем различни улици, сгради, междусградни пространства. Техният блок реално е панелен и скрит, обрасъл от клони на големи дървета. В сънят беше открито без залесяване и зеленина, тухлен блок.
Нещо като Зоната на здрача, но през деня. Нямах много пари. Хапваше ми се и май поне за вафла успях да спастря.
Някакви бараки, ламаринени постройки, мизерия. Някъде оттам си взех вафла.
По едно време вървя с приятеля ми. Някак си уж да ми помага, но сме като отчуждени, правим си задкулисни сметки и всичко е параван. Не л.@на, но нещо неприятно се полепи по мен, по дрехите ми, крачолите. Дори го бях май хванал ли, държал в ръце. Нещо зловонно като от филма "Ловци на духове" слузта, която хвърлят гадинките там.
После се намерих в много голяма болница. Почувствах облекчение, че не съм навън.
Лутах се, търсих, говорих с много персонал. Все ми даваха насока къде, кого да търся, къде да отида, и все се мотаех и не можех да стигна където искам. Една от санитарките ми каза, че е много болна, умира, но заради работата си прави всичко в полза на другите.
Исках да си реша моя проблем, но все нещо ме спираше - не е тук, върви там, за да стане трябва да направиш това и онова, заети сме, операционната е запазена и др. Все едно бях в сериала "Спешно отделение", само че като пациент.