Уране, и тази нощ те сънувах. Наред ли е всичко при теб?
Беше интересен сън. Вървяхме по някаква улица. От едната страна имаше град, а от другата страна поле, ливади. Уицата беше затворена от някакв огромен кран, който беше виснал верига с голям магнит като гюле. Тази топка се въртеше, почти ни достигаше. Накрая се откъсна от крана и се търкулна под кола, повдигна колата. Като се обърнах, беше моята кола. Другите се опитваха да махнат топката.
А ние с теб тръгнахме да търсим един откраднат ключ. Вървяхме по стръмна улица, изкачвахме се по нея. И беше много красиво. Някакво планинско градче, което уж ни беше познато. Но тепърва откривахме тази улица. Имаше стари къщи с градинки с цветя, някакви божури. Къщи с каменни покриви. Виждахме търсения от нас автомобил зад всеки завой. И си говорехме, че било много стръмно, но не сме се изморявали.
Събудих се, когато го стигнахме.